Откриха запазени вкаменелости на животното с най-дълъг врат
Със своите дълги шии и страховити тела динозаврите от вида завропод са завладели въображението на хората, откогато в края на XIX в. в Съединени американски щати са открити първите относително цялостни вкаменелости.
Сега интернационален екип, управителен от палеонтолога от университета " Стоуни Брук " доктор Андрю Дж. Мур и включващ професор Пол Барет, заслужил откривател от Лондонския природонаучен музей, заяви, че късноюрски китайски завропод, прочут като Mamenchisaurus sinocanadorum, е имал шия, дълга 15 метра.
Разкритието е част от публикация, която има за цел да документира разнообразието и еволюционната история на семейство Mamenchisauridae - група изключително дългокраки динозаври завроподи, които са обитавали Източна Азия и евентуално други елементи на света от междинна юра до ранна креда (преди към 174-114 милиона години).
Mamenchisaurus sinocanadorum е открит в скали на почти 162 млн. години от Синдзян-уйгурския самостоятелен регион в Северозападен Китай през 1987 година от екипа на Китайско-канадския динозавърски план, на който е наименуван през 1993 година С дължина почти 15.1 м шията му е била повече от шест пъти по-дълга от шиите на жирафите и 1.5 пъти по-дълга от двуетажен рейс. Това го прави евентуално най-дългата шия на някое животно, което в миналото е съществувало.
Отговорът на въпроса кой завропод е имал най-дългата шия, не е елементарен. Най-големите завроподи нормално са едни от най-слабо познатите, тъй като е доста мъчно такова огромно животно да бъде изцяло заровено в седименти, което е първият стадий, нужен за фосилизация. Лошата непокътнатост на тези екземпляри и на техните най-близки роднини постоянно прави оценките за дължината на шията им спекулативни, написа hicomm.bg.
Въпреки че Mamenchisaurus sinocanadorum е прочут единствено по шепа кости от шията и черепа, изследователският екип е съумял да реконструира еволюционните му връзки и по този метод да направи съпоставяне с извънредно цялостните скелети на най-близките му родственици. Това им разрешава да заключат, че Mamenchisaurus sinocanadorum е имал шия с дължина към 15.1 м, най-дългата от всички известни завроподи.
При завроподите дългата шия е била един от основните фактори за реализиране на огромни размери на тялото. За да могат да се оправят с толкоз огромно тяло, завроподите е трябвало да бъдат ефикасни в събирането на храна, а тъкмо за това е бил основан дългият врат. Завроподът е можел да стои на едно място и да пасе околната растителност, като пести сила, до момента в който приема тонове храна.
Дългият врат евентуално е разрешавал на завроподите да отделят непотребната телесна топлота, като усилват повърхността си, сходно на ушите на слоновете. Този метод на живот е бил извънредно сполучлив, като линията на завроподите се появява при започване на еволюционната история на динозаврите и се резервира до последните дни на мезозоя, когато метеорит унищожава множеството динозаври като се изключи родствениците на актуалните птици.
Сега интернационален екип, управителен от палеонтолога от университета " Стоуни Брук " доктор Андрю Дж. Мур и включващ професор Пол Барет, заслужил откривател от Лондонския природонаучен музей, заяви, че късноюрски китайски завропод, прочут като Mamenchisaurus sinocanadorum, е имал шия, дълга 15 метра.
Разкритието е част от публикация, която има за цел да документира разнообразието и еволюционната история на семейство Mamenchisauridae - група изключително дългокраки динозаври завроподи, които са обитавали Източна Азия и евентуално други елементи на света от междинна юра до ранна креда (преди към 174-114 милиона години).
Mamenchisaurus sinocanadorum е открит в скали на почти 162 млн. години от Синдзян-уйгурския самостоятелен регион в Северозападен Китай през 1987 година от екипа на Китайско-канадския динозавърски план, на който е наименуван през 1993 година С дължина почти 15.1 м шията му е била повече от шест пъти по-дълга от шиите на жирафите и 1.5 пъти по-дълга от двуетажен рейс. Това го прави евентуално най-дългата шия на някое животно, което в миналото е съществувало.
Отговорът на въпроса кой завропод е имал най-дългата шия, не е елементарен. Най-големите завроподи нормално са едни от най-слабо познатите, тъй като е доста мъчно такова огромно животно да бъде изцяло заровено в седименти, което е първият стадий, нужен за фосилизация. Лошата непокътнатост на тези екземпляри и на техните най-близки роднини постоянно прави оценките за дължината на шията им спекулативни, написа hicomm.bg.
Въпреки че Mamenchisaurus sinocanadorum е прочут единствено по шепа кости от шията и черепа, изследователският екип е съумял да реконструира еволюционните му връзки и по този метод да направи съпоставяне с извънредно цялостните скелети на най-близките му родственици. Това им разрешава да заключат, че Mamenchisaurus sinocanadorum е имал шия с дължина към 15.1 м, най-дългата от всички известни завроподи.
При завроподите дългата шия е била един от основните фактори за реализиране на огромни размери на тялото. За да могат да се оправят с толкоз огромно тяло, завроподите е трябвало да бъдат ефикасни в събирането на храна, а тъкмо за това е бил основан дългият врат. Завроподът е можел да стои на едно място и да пасе околната растителност, като пести сила, до момента в който приема тонове храна.
Дългият врат евентуално е разрешавал на завроподите да отделят непотребната телесна топлота, като усилват повърхността си, сходно на ушите на слоновете. Този метод на живот е бил извънредно сполучлив, като линията на завроподите се появява при започване на еволюционната история на динозаврите и се резервира до последните дни на мезозоя, когато метеорит унищожава множеството динозаври като се изключи родствениците на актуалните птици.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ